English
Български
 
Опции
print Принтирай
mail mailЕ-поща

previous
Мазнините и значението им
previous
Мазнините и значението им
Views: 2176
Мазнините са основен източник на енергия за човешкото тяло. Изпълняват множество биологични функции, главно като резервен хранителен запас и термоизолиращ материал. При разграждането им се образува голямо количество вода като на 1 грам мазнини се получават 9,3 ккал. Освен това те участват в образуването на клетките и тъканите на организма.

Мазнините  (числящи се към липидите) осигуряват воден запас както за хората, така и за животните прекарващи зимен сън или живеещи в пустинни условия. При животните се натрупва в определен вид  съединителна тъкан наречена мастна във вид на капчици. Мазнините съдържат ненаситени и наситени мастни киселини. Тези които съдържат наситени мастни киселини (олеинова, линолова, линоленова, арахидонова)  имат по ниска температура на топене в сравнение със съдържащите наситени мастни киселини (стеаринова, палмитинова, маслена) и се усвояват по-добре от организма.

Ненаситените мастни киселини се съдържат в голямо количество в растителните мазнини (слънчогледово, маслинено, царевично, соево и други), а наситените мастни киселини се съдържат в животинските мазнини. Особено ценни са мазнините на млякото и млечните продукти. Те съдържат витамини A, D, E и K, усвояват се добре от организма и притежават приятен вкус. Съдържат и много холестерин, излишъкът от който допринася за развитието на атеросклерозата. Мазнините подпомагат всмукването на мастно-разтворимите витамини в червата. Те съдържат и лецитин, който регулира дейността на клетките в главния мозък.

 maznini-buketmazninite-izo-2 mazninite-3

Лецитинът се съдържа в кравето масло, маргарина, жълтъка на яйцето, слънчогледовото, соевото масло и други. В храната на младия организъм трябва да преобладават животинските мазнини, а на възрастния – растителните. Дневната нужда от мазнини е 80 – 100 грама. Мазнините играят важна роля за приготвянето на ястията, като подобряват техния вкус и усвояемост. Поносимостта и усвояването на мазнините зависи от обработката – дали се употребяват сурови, варени или пържени, от поетото количество и от състоянието на храносмилането.  

По-добре се понасят растителните мазнини – зехтинът, слънчогледовото и царевичното масло. Кравето масло се понася по-добре от маста и сланината. Мазнината е толкова по-лесно смилаема, колкото нейната точка на топене е по-ниска. Кравето масло има най-ниска точка на топене (28 º - 35 º Целзий), а лойта и маста имат най-висока (35 º - 40 º Целзий).

Запържването влошава поносимостта и усвояването на мазнините. То не се препоръчва и поради това, че образува акролеин, който се смята за специфична чернодробна отрова. Акролеинът се образува от мазнините при две положения: когато се обработват при висока температура или когато гранясват. Високата температура се получава, когато мазнините се пържат на сухо, без прибавка на вода. Тогава именно се образува акролеин, и толкова повече, колкото пърженето е по-продължително. Когато мазнината се пържи в присъствието на някаква течност (обелени и ситно нарязани домати, доматен сок, вода и други) акролеин не се образува или се образува в незначителни количества, защото температурата става по-ниска от тази, необходима за разлагането на мазнините. Не трябва да се допуска и пълно отстраняване на животинските мазнини от храната на човека, защото това може да доведе до недоимък на жизнено необходими мастно-разтворими витамини - A, D, E и K.

tabliza-maznini

Прочетете още: "Белтъчините и ролята им в организма" и "Въглехидратите и поледиците в организма"

<< Назад
Коментирано от: Ivan Cook Дата: 03 August 2012 Час: 00:00:00
Интересна статия :)
Коментирано от: Healthy Cuisine Chef Дата: 01 November 2012 Час: 23:43:51