English
Български
 
Опции
print Принтирай
mail mailЕ-поща

previous
Белтъчините и ролята им в организма
previous
Белтъчините и ролята им в организма
Views: 2087
Белтъчините са основен градивен материал, от който се образуват различните клетки, тъкани и органи в човешкото тяло. Те съставляват 1/5 от човешкото тяло. В състава им влизат 20 различни аминокиселини, 8 от които са незаменими – не могат да се образуват в човешкия организъм и затова трябва ежедневно да постъпват с храната (триптофан, валин, треонин, метионин, левцин, изолевцин, фенил-аланин, лизин).

Ако осемте незаменими аминокиселини не се получат с храната, явяват се болестни състояния. Най-добър източник за аминокиселини за организма са продуктите от животински произход, а от растителен произход – соята, зрелият фасул. Съществуват също и така наречените млечни белтъчини (мляко, яйца). Характерна химическа съставка на белтъчините е азотът. При разграждането на 1 грам белтъчини в човешкия организъм се отделят 4,1 ккал.

Присъстването на животински белтъчини в храната обезпечава, от една страна, постъпването на всички аминокиселини (заменими и незаменими)и, от друга страна, повишава усвояването на растителния белтък. Усвояемостта на растителните белтъчини е средно 70 – 75%. Когато се дават в комбинация със животински белтъчини, усвояемостта им нараства до 85%. Най-висока е, разбира се, усвояемостта на животинските белтъчини (95%), тъй като по състав те са най-близко да човешкия белтък. Най-доброто съотношение между животинските и растителните белтъчини в храната на подрастващите е 60% животински на 40% растителни, а за възрастните – 50%:50%.

При недостатъчно количество белтъчини в храната се нарушава нормалната дейност на жлезите с вътрешна секреция, спира се развитието на младите организми. Костната система, освен че остава недоразвита, показва и качествена малоценност. Подобни промени се наблюдават във всички области на човешкото тяло. Най-чувствителна обаче към белтъчен недоимък е нервната система, особено висшите и отдели. Чрез много опити е доказано, че при усилен умствен труд организмът се нуждае от значително повече белтъчини, отколкото при физическия труд.

Белтъчините не са само пасивен градивен материал. Те активизират пряко функционирането на живата материя. Белтъчната храна усилва дейността на ензимите и с това увеличава обменните процеси, а оттам и жизнеността и работоспособността на организма. Увеличават се съпротивителните сили на организма и възможностите да се справя с навлезлите в него вредни вещества. Особено силно влияние оказват белтъчините върху активността на нервните центрове. И тук с помощта на различни ензими те увеличават енергията, улесняват протичането на нервни процеси. Някои съставки на белтъчините възбуждат пряко нервните центрове.   Всичко това прави човека бодър, с бързи рефлекси и ясна активна мисъл. Това въздействие е толкова по-силно, колкото хранителният белтък е по-пълноценен.

Белтъчините не могат да се натрупват в организма като резервни вещества, както това може да стане с мазнините. Те или се включват в активната жива материя, или се разпадат, изгарят и остатъците им се изхвърлят навън (главно чрез урината).

Изгарящите в организма белтъчини са източник на енергия за дейността на организма. Всички излишни белтъчни вещества се използват от организма като енергийни източници. Когато в храната няма достатъчно количество въглехидрати или мазнини, тогава се изгарят по-голямата част от поетите белтъчини. Това може да доведе до недостиг на белтъчини за градивните нужди на организма и за ензимните му процеси. Не са редки случаите, когато в стремежа си да отслабнат и да придобият по-тънка талия, хората (особено жените) се лишават от храна, и по специално от въглехидрати. Но при това се получава и белтъчен град, който води до заболяване на организма. Нормалният белтъчен обмен се постига само при определено съотношение на белтъчините и калоричността на храната. Установено е, че най-малко 10% от калориите в храната на човека трябва да се осигурят за сметка на белтъка. При нервно напрегнат труд процентът на белтъчните калории в храната трябва да бъде по-висок - до 15%. Но тук е важно да се отбележи, че храна с повече от 18% белтък е вредна за човешкия организъм.

Потребностите на организма от белтъчини се определят от възрастта и телесното тегло. В зряла възраст човек се нуждае от около 1 – 1,5 грама белтъчини за всеки килограм телесно тегло. Така човек с тегло 70 килограма има нужда от 70 – 100 грама белтъчини дневно. При увеличен енергоразход, трябва да се увеличат и белтъчините в храната, за да се запази съотношението между калориите и белтъчините в нея (около 30 -35 грама белтък на 1000 ккал, което прави около 13% белтъчни калории).

При децата потребностите от белтъчини за 1 килограм телесно тегло са по-високи – толкова по-високи, колкото детето е по-малко, като при най-малките деца и кърмачетата достигат до 3 грама белтъчини на килограм телесно тегло.  Поради високите енергийни загуби при децата, съотношението между калории и белтъчини остава почти същото както при възрастните.

Увеличени са и белтъчните потребности на жените по време на бременност – за изграждане и растеж на плода, а също и при кърмене – за производство на мляко. Белтъчни вещества се намират в почти всички продукти, но количеството им е различно. Ето защо не всеки продукт може да се приеме като източник на белтъчини. За да може организма да се насити добре на белтъчини, трябва да му осигурим по 3 грама белтъчини на всеки 100 ккал. Това може да стане чрез консумация на богатите на белтъчини – месо, хляб, зърнени храни и до голяма степен и ядките. Зеленчуците и плодовете съдържат малки количества белтъчини, но при голяма част от тях, белтъчното съдържание е високо, като достига до 3-4 или повече грама на 100 ккал.

Заключението е че белтъчини трябва да се използват и да се набавят на организма ежедневно, тъй като складове и резерви за белтъчини в човешкия организъм няма и не съществуват. В дните, в които са приети белтъчини в излишък, се затруднява храносмилането и в крайна сметка те се изхвърлят от организма неизползвани.  

Ето и една таблица с процентно съдържание на белтъчни вещества:

 

Животински белтъчини

Млечни белтъчини

Растителни белтъчини

Телешко месо 22.0%

Мляко на прах - пълномаслено 25.5%

Бирена мая - суха 49%

Говеждо 21.3%

Яйчен жълтък 16.1%

Соево брашно 43.4%

Свинско месо 21.1%

Яйца кокоши 12.5%

Ръжени кълнове 42%

Заешко месо 20.9%

Яйчен белтък 10.9%

Соя 36.8%

Пилешко месо 20.6%

Сирене - полутвърдо 9.2-32.2%

Житни кълнове 28%

Агнешко месо 20.4%

 

Фъстъци 26%

Риба - сушена 20-79%

 

Семена 20-36%

Дивеч 20-22%

 

Бобови храни - сухи 19-23.9%

Козе месо 19.5%

 

Зърна 13-27%

Рибни продукти 16-21%

 

Ядки 13-19%

Домашни птици 15-24%

 

Мая за хляб 1.1%

Риба - речна 15-20%

   

Риба морска 15-19%

   

Месни продукти 15-29%

   

Ракообразни 15-19%

   

 

Прочетете още: "Мазнините и значението им" и "Въглехидратите и поледиците в организма"

<< Назад
Коментирано от: Healthy Cuisine Chef Дата: 02 November 2012 Час: 21:59:39